Ноември, 2000 г.
Тази статия е част от Проекта "Изкуствен Интелект"

     В тази статия ще си зададем въпросите: "Трябва ли ни да знаем какво е AI?" и "Какво е интелект?". След това ще дадем една дефиниция на Изкуствен Интелект. Накрая от тази дефиниция ще получим алгоритъм, който след краен брой стъпки ще открие AI.

 
       Трябва ли ни да знаем какво е AI? На този въпрос ще отговорим просто: Да, ако искаме да го открием, то определено ще е по-лесно да го намерим, ако знаем какво търсим. В противен случай ще се окажем в положението на Алхимиците, които са търсили Философския камък, но почти не са имали представа какво е това.
       Най-известната дефиниция на AI е така наречения Тюрингов тест. Тюринг е английски математик известен както с Машините на Тюринг, така и с разбиването на немските кодове по време на Втората Световна Воина.
       Тюринговия тест е доста прост. Поставяме нещо зад една завеса и то разговаря с нас. Ако не можем да го различим от човек, то това е AI. Тази дефиниция е по-стара от петдесет години и затова ще се опитаме да направим нова, по-съвременна.
       Дефиницията на Тюринг предполага, че Интелект е човек с натрупаните през годините знания. А Интелект ли е бебето, което току що се е появило на бял свят? Нашият отговор ще е: Да. Тоест нашата дефиниция за Интелект ще е това, което не знае нищо, но може да се научи. Тук се различаваме от повечето хора, които като чуят Интелект, си представят професор от университета.
       Преди да дадем формална дефиниция на AI ще направим уговорката, че приемаме тезиса на Чърч, който гласи, че всяко изчислително устройство може да се моделира с програма. Т.е. ние ще търсим AI в множеството на програмите. Ще предположим, че AI е стъпково устройство, което живее в някакъв свят, на всяка стъпка получава информация (от света) и въздейства (на света), чрез информацията, която извежда. Ще допуснем още, че информацията, която получава и предава на всяка стъпка е крайно много. Например получава n бита и предава m бита.
       След тези уговорки можем да изкажем неформално нашата дефиниция. AI ще наричаме такава програма, която в произволен свят би се справила не по-зле от човек.
       Следващата задача ще е да формализираме тази дефиниция, за да можем да я използваме и с нея да търсим AI. Първо, какво за нас ще е свят? Това ще са две функции World(s, d) и View(s). Първата ще взима като аргументи състоянието на света и въздействието, което оказва на света нашето устройство.

 
Като резултат тази функция ще връща новото състояние на света (което той ще има на следващата стъпка). Втората функция ще ни казва, какво вижда нашето устройство. Аргумент на тази функция ще е състоянието на света, а получената стойност ще е информацията, която ще получава устройството (на дадена стъпка). Трябва да добавим и един елемент s₀, това ще е състоянието на света, когато нашето устройство се е родило. По време на живота му света ще премине през състоянията s₀, s₁, s₂, ... . Устройството ще въздейства на света с информацията, която извежда на всяка стъпка d₀, d₁, d₂, ... . Също така, AI ще получава информация от света v₀, v₁, v₂, ... . Ясно е, че s_i+1=World(s_i, d_i) и че v_i=View(s_i).        До тук имаме всичко. Имаме свят и устройство, което живее в него. Липсва само едно, смисъла на живота. Какво е живота без болка и радост, ще кажат философите. За това ще въведем смисъл на живота. Това ще е оценка, която ни казва дали една редица v₀, v₁, v₂, ... е по-добра от друга.
       За повечето хора живота е протекъл по-добре, ако са видели повече швейцарски курорти и по-малко каменовъглени мини. Горе-долу и ние така ще дефинираме смисъла на живота. Ще отделим от v_i два бита, които ще наречем победа и загуба и смисълът ще е да се получат повече победи и по-малко загуби.
      Остана последната стъпка, да се даде алгоритъм, който ще открие AI. Идеята ще е да пуснем всички програми върху всички светове и да отделим тези, които се справят най-добре. Това не звучи като алгоритъм, все едно да проведем безкраен изпит с безброй много кандидати. Това че кандидатите са безброй много не е проблем. На нас не ни трябват всички, а само някои от издържалите изпита. Обаче това, че изпита е безкраен и никога няма да свърши за нито един кандидат е проблем.